греене

Речник на българския език

грѐене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

вж. грѐя

Грешни изписвания (3)

  • греени
  • греине
  • греини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гре-е-не
членувано гре-е-не-то
мн.ч. гре-е-ния
членувано гре-е-ни-я-та