графоман

Речник на българския език

графома̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. графома̀ни, м. Лице, което е обзето от графомания.

Грешни изписвания (3)

  • графуман
  • гръфоман
  • гръфуман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-фо-ман
непълен член гра-фо-ма-на
пълен член гра-фо-ма-нът
мн.ч. гра-фо-ма-ни
членувано гра-фо-ма-ни-те
бройна форма гра-фо-ма-на
звателна форма