графикатура

Речник на българския език

графикатура съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-фи-ка-ту-ра
членувано гра-фи-ка-ту-ра-та
мн.ч. гра-фи-ка-ту-ри
членувано гра-фи-ка-ту-ри-те
звателна форма