графика

Речник на българския език

1. гра̀фика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гра̀фики, ж.
1. Само ед. Вид изобразително изкуство, при което се рисува с черти и линии, без бои.
2. Отделна рисунка от това изкуство.
3. Спец. В езикознанието — съвкупност от всички средства на дадена писменост.
4. Спец. Геометрично изображение на функционалната зависимост между две променливи величини.
прил. графѝчен, графѝчна, графѝчно, мн. графѝчни.
прил. графѝчески, графѝческа, графѝческо, графѝчески.

Грешни изписвания (3)

  • графека
  • графекъ
  • графикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-фи-ка
членувано гра-фи-ка-та
мн.ч. гра-фи-ки
членувано гра-фи-ки-те
звателна форма

2. графика — ед. ч. непълен член

графика е производна форма на график (ед. ч. непълен член).

3. графика — бройна форма

графика е производна форма на график (бройна форма).