гранясване

Речник на българския език

гранясване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • гранъсване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-няс-ва-не
членувано гра-няс-ва-не-то
мн.ч. гра-няс-ва-ния
членувано гра-няс-ва-ни-я-та