гранче

Речник на българския език

гранче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гран-че
членувано гран-че-то
мн.ч. гран-че-та
членувано гран-че-та-та