гранитче

Речник на българския език

гранитче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-нит-че
членувано гра-нит-че-то
мн.ч. гра-нит-че-та
членувано гра-нит-че-та-та