гранит

Речник на българския език

1. гранѝт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гранѝти, (два) гранѝта, м. Твърде разпространена много твърда скала със зърнест строеж, употребявана като строителен материал, в скулптурата и др.
прил. гранѝтен, гранѝтна, гранѝтно, мн. гранѝтни. Гранитен паметник.

Грешни изписвания (1)

  • грънит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-нит
непълен член гра-ни-та
пълен член гра-ни-тът
мн.ч. гра-ни-ти
членувано гра-ни-ти-те
бройна форма гра-ни-та
звателна форма

2. Гранѝт географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Грънит