грандоман

Речник на българския език

грандома̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. грандома̀ни, м. Лице, обзето от грандомания. // прил. грандома̀нски, грандома̀нска, грандома̀нско, мн. грандома̀нски. Грандомански планове.

Грешни изписвания (3)

  • грандуман
  • гръндоман
  • гръндуман

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гран-до-ман
непълен член гран-до-ма-на
пълен член гран-до-ма-нът
мн.ч. гран-до-ма-ни
членувано гран-до-ма-ни-те
бройна форма гран-до-ма-на
звателна форма