грандама

Речник на българския език

гра̀ндама съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гра̀ндами, ж. Дама от висшето общество.

Грешни изписвания (3)

  • грандамъ
  • грандъма
  • грандъмъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гран-да-ма
членувано гран-да-ма-та
мн.ч. гран-да-ми
членувано гран-да-ми-те
звателна форма