граматика

Речник на българския език

1. грама̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука, дял от езикознанието, в който се разглежда морфологичният и синтактичният строй на езика.
прил. граматѝчен, граматѝчна, граматѝчно, мн. граматѝчни.
прил. граматѝчески, граматѝческа, граматѝческо, мн. граматѝчески.

Грешни изписвания (7)

  • граматека
  • граматекъ
  • граматикъ
  • гръматека
  • гръматекъ
  • гръматика
  • гръматикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-ма-ти-ка
членувано гра-ма-ти-ка-та
мн.ч. гра-ма-ти-ки
членувано гра-ма-ти-ки-те
звателна форма

2. граматика — ед. ч. непълен член

граматика е производна форма на граматик (ед. ч. непълен член).

3. граматика — бройна форма

граматика е производна форма на граматик (бройна форма).