градобитнина

Речник на българския език

градобѝтнина съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Това, което е унищожено, повредено от град 1 .

Грешни изписвания (15)

  • градобитнена
  • градобитненъ
  • градобитнинъ
  • градубитнена
  • градубитненъ
  • градубитнина
  • градубитнинъ
  • гръдобитнена
  • гръдобитненъ
  • гръдобитнина
  • гръдобитнинъ
  • гръдубитнена
  • гръдубитненъ
  • гръдубитнина
  • гръдубитнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гра-до-бит-ни-на
членувано гра-до-бит-ни-на-та
мн.ч. гра-до-бит-ни-ни
членувано гра-до-бит-ни-ни-те
звателна форма