готика

Речник на българския език

1. го̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Средновековен архитектурен стил в Западна Европа, който се характеризира с островърхи кули, арки, сводове и с изобилие на орнаменти.
прил. готѝчески, готѝческа, готѝческо, мн. готѝчески. Готически стил.

Грешни изписвания (3)

  • готека
  • готекъ
  • готикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ти-ка
членувано го-ти-ка-та
мн.ч. го-ти-ки
членувано го-ти-ки-те
звателна форма

2. готика — ед. ч. непълен член

готика е производна форма на готик (ед. ч. непълен член).

3. готика — бройна форма

готика е производна форма на готик (бройна форма).