готвещ

Речник на българския език

1. го̀твещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • готвешт
  • готвишт
  • готвищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гот-вещ
непълен член гот-ве-щия
пълен член гот-ве-щи-ят
ж. р. гот-ве-ща
членувано гот-ве-ща-та
ср. р. гот-ве-що
членувано гот-ве-що-то
мн. ч. гот-ве-щи
членувано гот-ве-щи-те

2. готвещ — сег. деят. прич. м. р.

готвещ е производна форма на готвя (сег. деят. прич. м. р.).