госпъл

Речник на българския език

го̀спъл съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Жанр в музиката, който води началото си от църковните песнопения на чернокожите американски християни.
(от английски Gospel, „Евангелие“, „Благовестие“)

Грешни изписвания (1)

  • госпал

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гос-пъл
непълен член гос-пъ-ла
пълен член гос-пъ-лът
мн.ч. гос-пъ-ли
членувано гос-пъ-ли-те
бройна форма гос-пъ-ла
звателна форма