господарче

Речник на българския език

господарче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гос-по-дар-че
членувано гос-по-дар-че-то
мн.ч. гос-по-дар-че-та
членувано гос-по-дар-че-та-та