горчица

Речник на българския език

горчѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Пикантна подправка от синапено семе.

Грешни изписвания (3)

  • горчицъ
  • гурчица
  • гурчицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-чи-ца
членувано гор-чи-ца-та
мн.ч. гор-чи-ци
членувано гор-чи-ци-те
звателна форма