горчилка

Речник на българския език

горчѝлка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. горчѝлки, ж.
1. Горчив вкус, горчивина.
2. Прен. Огорчение, мъка, страдание. Остана горчилката от обидите.

Грешни изписвания (3)

  • горчилкъ
  • гурчилка
  • гурчилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гор-чил-ка
членувано гор-чил-ка-та
мн.ч. гор-чил-ки
членувано гор-чил-ки-те
звателна форма