горчиво-тръпчив

Речник на българския език

горчѝво-тръпчѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • горчиво-трапчив
  • горчиву-трапчив
  • горчиву-тръпчив
  • гурчиво-трапчив
  • гурчиво-тръпчив
  • гурчиву-трапчив
  • гурчиву-тръпчив
  • горчиво-трапчиф
  • горчиво-тръпчиф
  • горчиву-трапчиф
  • горчиву-тръпчиф
  • гурчиво-трапчиф
  • гурчиво-тръпчиф
  • гурчиву-трапчиф
  • гурчиву-тръпчиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. гор-чи-во-т-ръп-чив
непълен член гор-чи-во-т-ръп-чи-вия
пълен член гор-чи-во-т-ръп-чи-ви-ят
ж. р. гор-чи-во-т-ръп-чи-ва
членувано гор-чи-во-т-ръп-чи-ва-та
ср. р. гор-чи-во-т-ръп-чи-во
членувано гор-чи-во-т-ръп-чи-во-то
мн. ч. гор-чи-во-т-ръп-чи-ви
членувано гор-чи-во-т-ръп-чи-ви-те