го̀рница
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. го̀рници, ж.
1. Горната част на нещо; горнище.
2. Парична сума, която е свръх дадена или определена.
1. Горната част на нещо; горнище.
2. Парична сума, която е свръх дадена или определена.
Грешни изписвания (3)
- горнеца
- горнецъ
- горницъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гор-ни-ца | |
|---|---|---|
| членувано | гор-ни-ца-та | |
| мн.ч. | гор-ни-ци | |
| членувано | гор-ни-ци-те | |
| звателна форма | — | |