горила

Речник на българския език

1. горѝла — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. горѝли, ж. Едра човекоподобна маймуна, която живее в Централна Африка.

Грешни изписвания (3)

  • горилъ
  • гурила
  • гурилъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-ри-ла
членувано го-ри-ла-та
мн.ч. го-ри-ли
членувано го-ри-ли-те
звателна форма —

2. горила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

горила е производна форма на горя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. горила — мин. деят. св. прич. ж. р.

горила е производна форма на горя (мин. деят. св. прич. ж. р.).

Връзки