гонче

Речник на българския език

го̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. го̀нчета, ср. Ловно куче на зайци.

Грешни изписвания (1)

  • гончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гон-че
членувано гон-че-то
мн.ч. гон-че-та
членувано гон-че-та-та