гонка

Речник на българския език

го̀нка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. го̀нки, ж.
1. Бързо преследване на дивеч при ловуване.
2. Спец. При някои спортни състезания (езда, воден спорт) — цикъл от състезание по бързина. Първа гонка.
3. Жарг. Преследване, тормоз на младите войници в казармата.

Грешни изписвания (1)

  • гонкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гон-ка
членувано гон-ка-та
мн.ч. гон-ки
членувано гон-ки-те
звателна форма —

Връзки