гондолиер

Речник на българския език

гондолиѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гондолиѐри, м. Лодкар на гондола (в 1 знач.).

Грешни изписвания (7)

  • гондолеер
  • гондулеер
  • гондулиер
  • гундолеер
  • гундолиер
  • гундулеер
  • гундулиер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гон-до-ли-ер
непълен член гон-до-ли-е-ра
пълен член гон-до-ли-е-рът
мн.ч. гон-до-ли-е-ри
членувано гон-до-ли-е-ри-те
бройна форма гон-до-ли-е-ра
звателна форма