гондола

Речник на българския език

гондо̀ла съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гондо̀ли, ж.
1. Венецианска плоскодънна лодка с издигната предна част, която се управлява с едно гребло.
2. Спец. Саморазтоварващ се жп вагон за насипни материали.
3. Спец. Кош, окачен с въжета на летателен балон.
4. Метален кош за дребни или пакетирани търговски стоки в магазин на самообслужване.

Грешни изписвания (3)

  • гондолъ
  • гундола
  • гундолъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гон-до-ла
членувано гон-до-ла-та
мн.ч. гон-до-ли
членувано гон-до-ли-те
звателна форма