говорителче

Речник на българския език

говорителче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. го-во-ри-тел-че
членувано го-во-ри-тел-че-то
мн.ч. го-во-ри-тел-че-та
членувано го-во-ри-тел-че-та-та