говорещ

Речник на българския език

1. гово̀рещ прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • говорешт
  • говоришт
  • говорищ
  • гуворешт
  • гуворещ
  • гуворишт
  • гуворищ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-во-рещ
непълен член го-во-ре-щия
пълен член го-во-ре-щи-ят
ж. р. го-во-ре-ща
членувано го-во-ре-ща-та
ср. р. го-во-ре-що
членувано го-во-ре-що-то
мн. ч. го-во-ре-щи
членувано го-во-ре-щи-те

2. говорещ — сег. деят. прич. м. р.

говорещ е производна форма на говоря (сег. деят. прич. м. р.).