говорен

Речник на българския език

1. го̀ворен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

вж. го̀вор

Грешни изписвания (3)

  • говорин
  • говурен
  • говурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. го-во-рен
непълен член го-вор-ния
пълен член го-вор-ни-ят
ж. р. го-вор-на
членувано го-вор-на-та
ср. р. го-вор-но
членувано го-вор-но-то
мн. ч. го-вор-ни
членувано го-вор-ни-те

2. говорен — мин. страд. прич. м. р.

говорен е производна форма на говоря (мин. страд. прич. м. р.).