гну

Речник на българския език

гну съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гну
членувано гну-то
мн.ч. гну-та
членувано гну-та-та