гнайс

Речник на българския език

гнайс съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

гна̀йсът, гна̀йса, само ед., м. Вид слюдеста скала, която се използва в строителството във вид на плочи.
прил. гна̀йсов, гна̀йсова, гна̀йсово, мн. гна̀йсови.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гнайс
непълен член гнай-са
пълен член гнай-сът
мн.ч. гнай-си
членувано гнай-си-те
бройна форма гнай-са
звателна форма