глутаматче

Речник на българския език

глутаматче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-та-мат-че
членувано глу-та-мат-че-то
мн.ч. глу-та-мат-че-та
членувано глу-та-мат-че-та-та