глутамат

Речник на българския език

глутамат съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-та-мат
непълен член глу-та-ма-та
пълен член глу-та-ма-тът
мн.ч. глу-та-ма-ти
членувано глу-та-ма-ти-те
бройна форма глу-та-ма-та
звателна форма