глупомер

Речник на българския език

глупомер съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глу-по-мер
непълен член глу-по-ме-ра
пълен член глу-по-ме-рът
мн.ч. глу-по-ме-ри
членувано глу-по-ме-ри-те
бройна форма глу-по-ме-ра
звателна форма