глина

Речник на българския език

глѝна — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Лепкава и жилава пръст, която се използва в грънчарството, скулптурата и строителството.
прил. глѝнен, глѝнена, глѝнено, мн. глѝнени. Глинени съдове.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • глинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гли-на
членувано гли-на-та
мн.ч. гли-ни
членувано гли-ни-те
звателна форма —

Връзки