гликоза

Речник на българския език

глико̀за съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Спец. Органично вещество, съставка на кръвта и енергетичен източник, което се намира в много плодове, в пчелния мед и др.; гроздова захар.
2. Сладък гъст сироп от царевица, картофи и др. за храна или при приготвяне на сладкарски изделия.

Грешни изписвания (3)

  • глекоза
  • глекозъ
  • гликозъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гли-ко-за
членувано гли-ко-за-та
мн.ч. гли-ко-зи
членувано гли-ко-зи-те
звателна форма