гледачка

Речник на българския език

гледа̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гледа̀чки, ж.
1. Жена, която гадае (в 1 знач.) на карти, кафе, ръка; врачка.
2. Жена, която е наета да се грижи за малко дете или за болен, стар човек.
3. ист. Жена гледач.

Грешни изписвания (3)

  • гледачкъ
  • глидачка
  • глидачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гле-дач-ка
членувано гле-дач-ка-та
мн.ч. гле-дач-ки
членувано гле-дач-ки-те
звателна форма