1.
гла̀сен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
гла̀сна, гла̀сно, мн. гла̀сни, прил. Който става на глас. Гласно четене.
• Гласен звук. — Спец. Гласна.
• Гласен звук. — Спец. Гласна.
Грешни изписвания (1)
- гласин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | гла-сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | глас-ния | ||
| пълен член | глас-ни-ят | ||
| ж. р. | глас-на | ||
| членувано | глас-на-та | ||
| ср. р. | глас-но | ||
| членувано | глас-но-то | ||
| мн. ч. | глас-ни | ||
| членувано | глас-ни-те | ||
2. гласен — мин. страд. прич. м. р.
гласен е производна форма на глася (мин. страд. прич. м. р.).