глаго̀лица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. глаго̀лици, ж. Название на първата българска азбука, създадена от Константин-Кирил през IХ век.
Грешни изписвания (7)
- глаголеца
- глаголецъ
- глаголицъ
- глъголеца
- глъголецъ
- глъголица
- глъголицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | гла-го-ли-ца | |
|---|---|---|
| членувано | гла-го-ли-ца-та | |
| мн.ч. | гла-го-ли-ци | |
| членувано | гла-го-ли-ци-те | |
| звателна форма | — | |