главоч

Речник на българския език

главо̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • глъвоч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-воч
непълен член гла-во-ча
пълен член гла-во-чът
мн.ч. гла-во-чи
членувано гла-во-чи-те
бройна форма гла-во-ча
звателна форма