главница

Речник на българския език

главнѝца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. главнѝци, ж. Спец. В банковото дело — основен паричен влог, без лихвите; капитал.

Грешни изписвания (3)

  • главницъ
  • глъвница
  • глъвницъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. глав-ни-ца
членувано глав-ни-ца-та
мн.ч. глав-ни-ци
членувано глав-ни-ци-те
звателна форма