главатарство

Речник на българския език

главатарство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-ва-тар-с-т-во
членувано гла-ва-тар-с-т-во-то
мн.ч. гла-ва-тар-с-т-ва
членувано гла-ва-тар-с-т-ва-та