главатарка

Речник на българския език

главатарка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гла-ва-тар-ка
членувано гла-ва-тар-ка-та
мн.ч. гла-ва-тар-ки
членувано гла-ва-тар-ки-те
звателна форма