гилотина

Речник на българския език

гилотѝна съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гилотѝни, ж.
1. Механизъм със специален нож, който пада и обезглавява осъден на смърт.
2. Спец. В техниката — нож, прикрепен на рамка, за рязане на хартия и др.

Грешни изписвания (7)

  • гелотина
  • гелотинъ
  • гелутина
  • гелутинъ
  • гилотинъ
  • гилутина
  • гилутинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ги-ло-ти-на
членувано ги-ло-ти-на-та
мн.ч. ги-ло-ти-ни
членувано ги-ло-ти-ни-те
звателна форма