гибон

Речник на българския език

гибо̀н съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гибо̀ни, (два) гибо̀на, м. Дребна човекоподобна маймуна с дълги предни крака.

Грешни изписвания (1)

  • гебон

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ги-бон
непълен член ги-бо-на
пълен член ги-бо-нът
мн.ч. ги-бо-ни
членувано ги-бо-ни-те
бройна форма ги-бо-на
звателна форма