гещалт

Речник на българския език

гещалт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • гешталт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-щалт
непълен член ге-щал-та
пълен член ге-щал-тът
мн.ч. ге-щал-ти
членувано ге-щал-ти-те
бройна форма ге-щал-та
звателна форма