гергеф

Речник на българския език

гергѐф съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. гергѐфи, (два) гергѐфа, м. Кръгла рамка, на която се опъва плат за бродиране, нашиване.

Грешни изписвания (1)

  • гиргеф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гер-геф
непълен член гер-ге-фа
пълен член гер-ге-фът
мн.ч. гер-ге-фи
членувано гер-ге-фи-те
бройна форма гер-ге-фа
звателна форма