геополитика

Речник на българския език

1. геополитѝка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за взаимодействието на географски и политически фактори.
прил. геополитѝчески, геополитѝческа, геополитѝческо, мн. геополитѝчески. Геополитически фактори.

Грешни изписвания (31)

  • геополетика
  • геополетикъ
  • геополитикъ
  • геопулетика
  • геопулетикъ
  • геопулитика
  • геопулитикъ
  • геуполетика
  • геуполетикъ
  • геуполитика
  • геуполитикъ
  • геупулетика
  • геупулетикъ
  • геупулитика
  • геупулитикъ
  • гиополетика
  • гиополетикъ
  • гиополитика
  • гиополитикъ
  • гиопулетика
  • гиопулетикъ
  • гиопулитика
  • гиопулитикъ
  • гиуполетика
  • гиуполетикъ
  • гиуполитика
  • гиуполитикъ
  • гиупулетика
  • гиупулетикъ
  • гиупулитика
  • гиупулитикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-о-по-ли-ти-ка
членувано ге-о-по-ли-ти-ка-та
мн.ч. ге-о-по-ли-ти-ки
членувано ге-о-по-ли-ти-ки-те
звателна форма

2. геополитика — ед. ч. непълен член

геополитика е производна форма на геополитик (ед. ч. непълен член).