гентамицинче

Речник на българския език

гентамицинче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ген-та-ми-цин-че
членувано ген-та-ми-цин-че-то
мн.ч. ген-та-ми-цин-че-та
членувано ген-та-ми-цин-че-та-та