гентамицин

Речник на българския език

гентамицин съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ген-та-ми-цин
непълен член ген-та-ми-ци-на
пълен член ген-та-ми-ци-нът
мн.ч. ген-та-ми-ци-ни
членувано ген-та-ми-ци-ни-те
бройна форма ген-та-ми-ци-на
звателна форма