геноцид

Речник на българския език

геноцѝд съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед. Изтребване на цели групи хора по расови, религиозни или други мотиви.

Грешни изписвания (4)

  • геноцит
  • генуцит
  • гиноцит
  • гинуцит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ге-но-цид
непълен член ге-но-ци-да
пълен член ге-но-ци-дът
мн.ч. ге-но-ци-ди
членувано ге-но-ци-ди-те
бройна форма ге-но-ци-да
звателна форма